България - древна земя

Като държава, основана от хан Аспарух, България съществува повече от 13 века. Траките са първите заселници по българските земи и доказателства за тяхната цивилизация са множеството археологически находки, неоткрити гробници, открити златни и сребърни съкровища. Свидетелства за наличието на живот в предисторическите векове са съхранени в най-запазените открити жилища от Неолита, като от тях световноизвестни са тези в Стара Загора, пещерата “Бачо Киро” в град Дряново, пещерата Магурата близо до град Белоградчик. Първите писмени бележки, където се споменава названието „Българи”, са част от записките на анонимен римски хронограф от 452 Сл. Хр.

Заселниците

По време на Бронзовия век, днешните български земи са били населявани от Траките, споменати за първи път от Омир. Те са се занимавали със земеделие и скотовъдство и са оставили доказателства за богата култура (Вълчетрънското златно съкровище). Първите Тракийски племенни съюзи са се появили през 11и-6и век Пр. Хр., те са живели и творили през 7и-6и  век Пр. Хр. През 1и век Пр. Хр. техните земи били завладени от Рим, и след 5и век Сл. Хр. са присъединени към Византийската Империя. По-късно Траките били постепенно асимилирани от Славяните, които се установили на Балканския полуостров през 6и век Сл. Хр.

Голяма политическа сила

При управлението на Хан Тервел (700-718 Сл. Хр.), България разширява територията си и се превръща в голяма политическа сила. При Хан Крум (803-889 Сл. Хр.), на запад България граничи с империята на Карл Велики, а на изток българските войски достигат стените на Константинопол, столицата на Византийската Империя. През 864 Сл. Хр., по време на управлението на Княз Борис I Михаил (852-889 Сл. Хр.), българите приемат християнството като своя официална религия. Този акт заличава етническите различия между прабългари и славяни и слага началото на изграждането на единна българска нация. След приемането на християнството, влиянието на Византийската империя нараства. Доказателство за това е гробницата в Бачковския манастир (1083 Сл. Хр.). Създадена е българската църковна музика.

Славянската Азбука

Във втората половина на 9и век братята Кирил (Константин Философ) и Методий, създават и разпространяват славянската азбука. Техните ученици, Климент и Наум, идват в България, където са приети радушно и намират добри условия за работа. Те развиват богата образователна и литературна дейност. От България, славянското писмо се разпространява из другите славянски земи като днешна Сърбия и Русия.Градовете Охрид и Плиска, а също така и новата столица Велики Преслав, стават центрове на Българската култура и на славянската култура като цяло.
Златният век на българската култура

Управлението на Цар Симеон I(893-927 Сл. Хр.), се е прославило като “Златен Век за българската култура”, и територията на неговата държава достига Черно море и Егейско море. По време на управлението на наследниците на Симеон, България е отслабена от вътрешни битки, ересът на свещеника Богомил се разпространява и оказва влияние върху проповядването на катарите и албигойците в Западна Европа.

Трите царства

Първото Българско Царство

681 Сл. Хр.- основана е  Българската държава  – една от първите Европейски държави. Първата българска столица е Плиска. Нейните основатели (ханове) Аспарух, Крум Страшни (803-814 Сл. Хр.), Омуртаг (852-831 Сл. Хр.), я превръщат в голяма сила в югоизточна Европа.

855 Сл. Хр. - Светите братя Кирил и Методий създават Славянската азбука.

865 Сл. Хр. - Цар Борис (852-907 Сл. Хр.) скъсва с езичеството и въвежда Източно-Ортодоксалното Християнство като официална религия в България. През 865 Сл. Хр. Той премества столицата от Плиска във Велики Преслав. Византийската империя го признава за цар на българите.

893-927 Сл. Хр. – По времето на цар Симеон (Велики), син на цар Борис I, Българското царство е с най-обширна територия и е най-силно в Европа. Настъпва “Златният век” на Българската култура.

1018 сл. Хр. император Василий II завладява България и я превръща в провинция на Византийската империя.

Второто Българско Царство

1185-1396 - Епохата на Второто Българско Царство се появява след успешен бунт на българската аристокрация. Започва царуването на Асеновата династия. Те провъзгласяват Търново за столица. Иван-Асен II (1218-1241) е най-известният и силен управник от периода на Второто българско царство.

1396: България попада изцяло под властта на Турската империя. В продължение на пет дълги века, България е провинция на Турската империя. В процеса на завоюване, аристокрацията е унищожена, Българската администрация е премахната, Българската църква е лишена от автономност и патриаршия и е поставена под управлението на Константинополската патриаршия .

1652: Начало на Българското Национално Възраждане. Монахът Паисий от Хилендарския манастир (в планината Атос) написва книгата “История Славяноболгарская”.

1870: Избухва Априлското възстание на поробения български народ, то бива потушено в море от кръв, но предизвиква голям международен отзив на възмущение от Турската тирания.

1877-1878- Руско-Турската освободителна война, в която България изгубва много хора, дали живота си за своята свобода.

Третото Българско Царство

Третото Българско Царство започва със Сан-Стефанския мирен договор подписан на 3 март, 1878. Като резултат от този договор, България възстановява територията си от трите исторически етнически региона – това са Мизия, Тракия и Македония. България става най-голямата Балканска държава.

13 Юли 1878- подписан е Берлинския договор, вследствие на което ново-освободена България е разпокъсана и част от нея остава под Турско владичество.

16 Април 1879- Търновската конституция е приета тържествено от Първото велико народно събрание.

26 Юни 1879- Александър Батенберг става княз на България, а София столицата на новата Българска държава.

6 Септември 1885- Обединението на Княжество България и Източна Румелия (същинското освобождение на България)

22 Септември 1908- Крал Фердинанд I провъзгласява пълната независимост на България от Турското управление.